Гаранции за изпълнение на задълженията на страните по Договора за франчайзинг

Както Ви обещах, днес ще Ви говоря за пари. Честно казано, не ми е най-любимата тема, но не можем да минем без нея.

Страните по договора за франчайзинг
Страните по договора за франчайзинг се наричат франчайзодател (ФД) и франчайзополучател (ФП). Някои ги наричат франчазьор и франчази, но аз предпочитам дългата дума, защото е по-лесно разбираема. За да има договор, ние юристите казваме, че две воли трябва да се срещнат.

В България, както и в повечето държави по света, няма закон за франчайзинга, който да регулира отношенията между франчайзодателите (ФД)  и франчайзополучателите(ФП), както и между тях и държавната администрация.  Това не е особен проблем, понеже тази липса се запълва от Договора.

 
1.Некомпетентен франчайзодател (ФД)
Няма значение колко добра е идеята, колко красива и известна марката. Ако ФД не е подготвен да създаде франчайзинговата система, да обучи франчайзополучателите и да организира контрола в системата, неуспехът е почти гарантиран.

Като кажем франчайзинг, разбираме задължително търговска марка. Не може да има франчайзинг без известна марка. Но известните марки се нуждаят от закрила. Затова днес ще разгледам въпросите свързани със закрилата на търговската марка.

Франчайзинг е модерно нещо. Вие искате  да сте  велики като McDonald’s  или  Subway. Но дали механизмът на франчайзинга е подходящият за Вас начин да пораснете?

Един приятел ми каза: „Ще взема да си купя един франчайз, че ми омръзна от началници. Искам да съм самостоятелен.”
Веднага разбрах, че моят човек не е наясно, дали е подходящ за франчайзополучател (ФП).

Ако някой е прочел моята биография, сигурно е забелязал, че освен юрист, аз съм и филолог. Това веднага ще обясни моя специален интерес към думите и тяхното съдържание. Франчайзингът е нещо, което се описва с много чужди и непонятни думи. Тук ще се опитам да обясня някои  от най-често срещаните понятия.